Съдба
417
0
1
С моята бяла любов,
позагубила чара си
все по тръни и огън вървим
с две ръце пак подхвърляме зара
често спорим и в клади горим.
Съдбоносно поставяме края
на парчета разкъсани живи души
и в самотните нощи накрая
преоткриваме пътя …отдавна открит.
Две ръце се откриват по спомени
в две сърца оживяват мечтите
и по пътища странно наклонени
пак ни връщат горчиви сълзите.
После… тихо си искаме прошка
две очи с други две пак танцуват
и откриваме пак със насмешка
идеални хора просто не съществуват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Ангелова Todos los derechos reservados
