Съдба

Плени ме  в младежките дни-

със красота неземна.

Потънах в тез черни очи.

Завъртях се във вихрушка

подземна от чуства, болка, мечти.

Потаен танцувах с мрака.

Не откъсвах от тебе очи.

Потапях в морските бездни

остатъците  обич.

Повтарях на целия свят-

от утре няма да те търся.

Потеглях още във здрач,

припрян при тебе пристигах,

играех второстепенна роля.

Потисках своя морал.

Молех за капчица изцедена любов.

Потърсих спасение.Не открих.

Ти за мен си огън!