23 нояб. 2014 г., 11:45

Съдба

477 0 0

Плени ме  в младежките дни-

със красота неземна.

Потънах в тез черни очи.

Завъртях се във вихрушка

подземна от чуства, болка, мечти.

 

Потаен танцувах с мрака.

Не откъсвах от тебе очи.

Потапях в морските бездни

остатъците  обич.

 

Повтарях на целия свят-

от утре няма да те търся.

Потеглях още във здрач,

припрян при тебе пристигах,

играех второстепенна роля.

 

Потисках своя морал.

Молех за капчица изцедена любов.

Потърсих спасение.Не открих.

Ти за мен си огън!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....