Съдбата ни се киска отстрани

и гледа ни, как заблудени,

не по пътя общ, а във страни

днес всеки се опитва да поеме,

но след завой и два, и три

пак тръгваме в една посока.

Съдба, сега ни събери,

недей да си така жестока!

Кому е нужно със години

нахалост времето ни да тече,

животът ни самотен да премине,

един към друг щом обич ни влече?!

Съдба-Ориснице, не гледай отстрани!

Аз искам с него винаги да бъда

и да празнуваме рождени дни...

Ако пак ми пречиш, ще те съдя!