Съдбата ни се киска отстрани
и гледа ни, как заблудени,
не по пътя общ, а във страни
днес всеки се опитва да поеме,
но след завой и два, и три
пак тръгваме в една посока.
Съдба, сега ни събери,
недей да си така жестока!
Кому е нужно със години
нахалост времето ни да тече,
животът ни самотен да премине,
един към друг щом обич ни влече?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse