13.04.2013 г., 16:11  

Съдба

1K 0 1

Съдбата ни се киска отстрани

и гледа ни, как заблудени,

не по пътя общ, а във страни

днес всеки се опитва да поеме,

 

но след завой и два, и три

пак тръгваме в една посока.

Съдба, сега ни събери,

недей да си така жестока!

 

Кому е нужно със години

нахалост времето ни да тече,

животът ни самотен да премине,

един към друг щом обич ни влече?!

 

Съдба-Ориснице, не гледай отстрани!

Аз искам с него винаги да бъда

и да празнуваме рождени дни...

Ако пак ми пречиш, ще те съдя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Белинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...