Съдбата ни се киска отстрани
и гледа ни, как заблудени,
не по пътя общ, а във страни
днес всеки се опитва да поеме,
но след завой и два, и три
пак тръгваме в една посока.
Съдба, сега ни събери,
недей да си така жестока!
Кому е нужно със години
нахалост времето ни да тече,
животът ни самотен да премине,
един към друг щом обич ни влече?!
Съдба-Ориснице, не гледай отстрани!
Аз искам с него винаги да бъда
и да празнуваме рождени дни...
Ако пак ми пречиш, ще те съдя!
© Галина Белинска Все права защищены