10 jul 2017, 0:15

Съдба

  Poesía
1.2K 1 1

Твърде късно е вече да се казва край, 
живота си минава, 
спомена отминава, 
стрелките отброяват, 
живота си минава, 
близки си отиват, 
болка и тъга остават, 
живота продължава 
и някъде там по този кръстопът сме ние. 
Уморен съм, 
боря се с дъжда, 
усмивката не свалям, 
тъгата побеждавам, 
радостта ми надделява. 
Ще почивам, 
под земята, когато ми дойде краят, 
душата ще изпратя във синевата 
търсеща своят нов свят, 
новото си тяло, 
на птица хвърковата, 
на човек ходещ по земята, 
на делфин бродещ в дълбината, 
знаейки, че следващия живот 
ще е ново приключение, 
ще е нова съдба, 
ала със същата добра душа. 
И нека бъда звяр 
и нека бъда аз дивак, 
добрата душа 
ще ме прави по-различен от тълпата, 
от глутницата 
от злината. 
И всичко отминава 
и всеки нов край е някакво ново начало.
Бори се ти и продължавай, 
с доброта всичко побеждавай, 
и съдбата си не проклинай, 
всичко написано е, 
сценария е точен и ясен, 
филмовата лента, малко по-малко края си приближава, 
но след него в друг филм ти ще влезеш, 
нова роля, нов сценарии, но актьора си оставаш отново ти, 
и като дежавю ще си спомняме какви сме били в някой друг наш живот!


Автор: Б. Димитров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...