Съдба

Poetry

1.2K 1 1

Твърде късно е вече да се казва край,
живота си минава,
спомена отминава,
стрелките отброяват,
живота си минава,
близки си отиват,
болка и тъга остават,
живота продължава
и някъде там по този кръстопът сме ние.
Уморен съм,
боря се с дъжда,
усмивката не свалям,
тъгата побеждавам,
радостта ми надделява.
Ще почивам,
под земята, когато ми дойде краят,
душата ще изпратя във синевата
търсеща своят нов свят,
новото си тяло,
на птица хвърковата,
на човек ходещ по земята,
на делфин бродещ в дълбината,
знаейки, че следващия живот
ще е ново приключение,
ще е нова съдба,
ала със същата добра душа.
И нека бъда звяр
и нека бъда аз дивак,
добрата душа
ще ме прави по-различен от тълпата,
от глутницата
от злината.
И всичко отминава
и всеки нов край е някакво ново начало.
Бори се ти и продължавай,
с доброта всичко побеждавай,
и съдбата си не проклинай,
всичко написано е,
сценария е точен и ясен,
филмовата лента, малко по-малко края си приближава,
но след него в друг филм ти ще влезеш,
нова роля, нов сценарии, но актьора си оставаш отново ти,
и като дежавю ще си спомняме какви сме били в някой друг наш живот!