Вече аз не мога да ти вярвам.
Няма да намериш някъде причина.
Просто съм целуната от вятъра
и спъната в безсмислена въздишка.
Някога повярвах, че си истински,
само мой и сътворен за щастие.
Но ти си чужд и винаги си нечий,
не и на мечтите ми пазител.
Предизвикваш до възхита,
но си само думи,
далече при жена си приютени.
Аз мислех, че си моя мисъл, ...