20 mar 2018, 16:14

Съдба

  Poesía » Civil
797 0 0

 

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза
е само за чест.
За милост днес никой
не говори, а с гордост
за бизнес и пари.
Не искам да мисля
по принуда,
а като пчеличка волна
да литна от цвят на цвят
подгонена от този лъч
на светлината да търся
път в тъмнината..
За туй отхвърлям те
витрино на живота
примесен от мъка и печал
във времето безсърдечно
захвърлям те в страни
и в житейската си пътека
извиквам само тихо „ОХ”.
Защо ли? Защото в него,
живота с чужда помощ
съм дошъл - носещ ген
надежди и мечти.
Да обречен съм,
като брат на свободата
намерил място в тинята
на борбата.
За туй не искам
ей тъй да летя в небесата
а да стъпя здраво на земята.
Но не на колене,пред теб
старост, а посребрен и
подгонен от съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...