Mar 20, 2018, 4:14 PM

Съдба

  Poetry » Civic
789 0 0

 

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза
е само за чест.
За милост днес никой
не говори, а с гордост
за бизнес и пари.
Не искам да мисля
по принуда,
а като пчеличка волна
да литна от цвят на цвят
подгонена от този лъч
на светлината да търся
път в тъмнината..
За туй отхвърлям те
витрино на живота
примесен от мъка и печал
във времето безсърдечно
захвърлям те в страни
и в житейската си пътека
извиквам само тихо „ОХ”.
Защо ли? Защото в него,
живота с чужда помощ
съм дошъл - носещ ген
надежди и мечти.
Да обречен съм,
като брат на свободата
намерил място в тинята
на борбата.
За туй не искам
ей тъй да летя в небесата
а да стъпя здраво на земята.
Но не на колене,пред теб
старост, а посребрен и
подгонен от съдбата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...