Mar 20, 2018, 4:14 PM

Съдба 

  Poetry » Civilian
411 0 0

 

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза
е само за чест.
За милост днес никой
не говори, а с гордост
за бизнес и пари.
Не искам да мисля
по принуда,
а като пчеличка волна
да литна от цвят на цвят
подгонена от този лъч
на светлината да търся
път в тъмнината..
За туй отхвърлям те
витрино на живота
примесен от мъка и печал
във времето безсърдечно
захвърлям те в страни
и в житейската си пътека
извиквам само тихо „ОХ”.
Защо ли? Защото в него,
живота с чужда помощ
съм дошъл - носещ ген
надежди и мечти.
Да обречен съм,
като брат на свободата
намерил място в тинята
на борбата.
За туй не искам
ей тъй да летя в небесата
а да стъпя здраво на земята.
Но не на колене,пред теб
старост, а посребрен и
подгонен от съдбата...

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??