20.03.2018 г., 16:14

Съдба

788 0 0

 

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза
е само за чест.
За милост днес никой
не говори, а с гордост
за бизнес и пари.
Не искам да мисля
по принуда,
а като пчеличка волна
да литна от цвят на цвят
подгонена от този лъч
на светлината да търся
път в тъмнината..
За туй отхвърлям те
витрино на живота
примесен от мъка и печал
във времето безсърдечно
захвърлям те в страни
и в житейската си пътека
извиквам само тихо „ОХ”.
Защо ли? Защото в него,
живота с чужда помощ
съм дошъл - носещ ген
надежди и мечти.
Да обречен съм,
като брат на свободата
намерил място в тинята
на борбата.
За туй не искам
ей тъй да летя в небесата
а да стъпя здраво на земята.
Но не на колене,пред теб
старост, а посребрен и
подгонен от съдбата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...