2 sept 2007, 12:34

Съдба

  Poesía
701 0 1

Не знам какво да правя,
да го обичам ли или да го мразя.
Всеки път, когато съм до него,
сърцето ми подскача,
а когато е далече, ми иде да заплача.
Всички казват ми, че той не е за мен,
но аз виновна ли съм, че съм в негов плен.
Какво да правя,
да го гоня ли или да го забравя.
Няма да се изморя след него все да тичам,
но да го забравя, ако се опитам,
знам,  ще ме боли, дори и да отричам.
Затова ще се оставя на съдбата.
Тя да решава
дали да събере или да ни раздели сърцата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Правилно решение!
    Дори да се опариш, ще знаеш, че не напразно си живяла!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...