2 сент. 2007 г., 12:34

Съдба

705 0 1

Не знам какво да правя,
да го обичам ли или да го мразя.
Всеки път, когато съм до него,
сърцето ми подскача,
а когато е далече, ми иде да заплача.
Всички казват ми, че той не е за мен,
но аз виновна ли съм, че съм в негов плен.
Какво да правя,
да го гоня ли или да го забравя.
Няма да се изморя след него все да тичам,
но да го забравя, ако се опитам,
знам,  ще ме боли, дори и да отричам.
Затова ще се оставя на съдбата.
Тя да решава
дали да събере или да ни раздели сърцата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Правилно решение!
    Дори да се опариш, ще знаеш, че не напразно си живяла!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...