Sep 2, 2007, 12:34 PM

Съдба

  Poetry
704 0 1

Не знам какво да правя,
да го обичам ли или да го мразя.
Всеки път, когато съм до него,
сърцето ми подскача,
а когато е далече, ми иде да заплача.
Всички казват ми, че той не е за мен,
но аз виновна ли съм, че съм в негов плен.
Какво да правя,
да го гоня ли или да го забравя.
Няма да се изморя след него все да тичам,
но да го забравя, ако се опитам,
знам,  ще ме боли, дори и да отричам.
Затова ще се оставя на съдбата.
Тя да решава
дали да събере или да ни раздели сърцата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Правилно решение!
    Дори да се опариш, ще знаеш, че не напразно си живяла!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...