8 nov 2018, 9:47

Съдба

  Poesía
842 11 16

Когато от упор съдбата

в теб стреля и много боли,

и плаче ли, плаче душата,

а прясната рана сълзи,

 

когато дори тишината

в теб стене и тънеш във мрак,

и мислиш, че нивга тъмата

не ще се стопи като сняг –

 

тогава дъх вдишай дълбоко,

и тъжни очи отвори,

вдигни и главата високо

и извор на сила търси.

 

По пътя с житейски завои

отново ти смело тръгни

и заедно с вярата твоя

животът ти пак посрещни!

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз ти благодаря, Бени! Радвам се, че ти е въздействал така!
  • Зареди ме този стих с вяра и сила!... Благодаря ти, Веси!
  • Много ти благодаря, Иржи, за топлите и окуражителни думи!
  • Окуражаващ зов,как да се пребори човек с болките и трудните,пълни със завои страни на живота!С отворени очи , смелост , вяра и високо вдигната глава!Много силен стих,Веси!Поздравления!Не рядко ни трябва такава приятелска подкрепа!!
  • Сърдечно ти благодаря за прекрасните думи, Приятелю мой!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...