Съдба
Когато от упор съдбата
в теб стреля и много боли,
и плаче ли, плаче душата,
а прясната рана сълзи,
когато дори тишината
в теб стене и тънеш във мрак,
и мислиш, че нивга тъмата
не ще се стопи като сняг –
тогава дъх вдишай дълбоко,
и тъжни очи отвори,
вдигни и главата високо
и извор на сила търси.
По пътя с житейски завои
отново ти смело тръгни
и заедно с вярата твоя
животът ти пак посрещни!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
