Когато от упор съдбата
в теб стреля и много боли,
и плаче ли, плаче душата,
а прясната рана сълзи,
когато дори тишината
в теб стене и тънеш във мрак,
и мислиш, че нивга тъмата
не ще се стопи като сняг –
тогава дъх вдишай дълбоко,
и тъжни очи отвори,
вдигни и главата високо
и извор на сила търси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up