Когато от упор съдбата
в теб стреля и много боли,
и плаче ли, плаче душата,
а прясната рана сълзи,
когато дори тишината
в теб стене и тънеш във мрак,
и мислиш, че нивга тъмата
не ще се стопи като сняг –
тогава дъх вдишай дълбоко,
и тъжни очи отвори,
вдигни и главата високо
и извор на сила търси.
По пътя с житейски завои
отново ти смело тръгни
и заедно с вярата твоя
животът ти пак посрещни!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
