Съдба

Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.

Аз съм вятъра, който брули горите,
Аз съм сълзите, които пълнят очите,
Аз съм страха, който срещат душите,
Към края на пътя, по който вървите.

Аз съм и песен, която птиците пеят,
Аз съм причина хората да живеят,
Аз съм това, за което всички копнеят,
А разбират за мен, едва когато узреят.

Аз съм часовника, който бута стрелките,
Аз съм и старост, която отнема ти дните,
Аз съм смъртта, която убива звездите,
За да вдъхнат надежда, на някой в мечтите.

Аз съм изгревът на сутринта,
Аз съм луната, която грее в нощта,
Аз съм нещото във вечността,
Аз съм това, което наричат съдба.