8 окт. 2019 г., 12:25

Съдба

1.1K 0 0

Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.

Аз съм вятъра, който брули горите,
Аз съм сълзите, които пълнят очите,
Аз съм страха, който срещат душите,
Към края на пътя, по който вървите.

Аз съм и песен, която птиците пеят,
Аз съм причина хората да живеят,
Аз съм това, за което всички копнеят,
А разбират за мен, едва когато узреят.

Аз съм часовника, който бута стрелките,
Аз съм и старост, която отнема ти дните,
Аз съм смъртта, която убива звездите,
За да вдъхнат надежда, на някой в мечтите.

Аз съм изгревът на сутринта,
Аз съм луната, която грее в нощта,
Аз съм нещото във вечността,
Аз съм това, което наричат съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Орлин Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....