28 may 2020, 17:08

Съдба

1K 2 0

Сърцето ти дълбоко, като океан.

Очи ти пронизващи, като стрела.

Усмивката ти ореол е на светец.

Лицето ти сияние на ангел.

Любовта ти чиста и неопетнена,

тя дава ми криле,

и те отвеждат ме в безкрайното небе.

Намирам себе си във теб,

тъй съдбата отреди,

вечно мой ще бъдеш вече ти,

а аз единствена във твоите очи,

ще бдя над теб,

докато смъртта ни раздели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Samanta S. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...