May 28, 2020, 5:08 PM

Съдба

  Poetry » Love
1K 2 0

Сърцето ти дълбоко, като океан.

Очи ти пронизващи, като стрела.

Усмивката ти ореол е на светец.

Лицето ти сияние на ангел.

Любовта ти чиста и неопетнена,

тя дава ми криле,

и те отвеждат ме в безкрайното небе.

Намирам себе си във теб,

тъй съдбата отреди,

вечно мой ще бъдеш вече ти,

а аз единствена във твоите очи,

ще бдя над теб,

докато смъртта ни раздели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Samanta S. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...