vasisid (Василена Костова)
87 301
1 feb 2022, 21:54

Съдба 

  Poesía » Filosófica
682 2 4

Поканих те на празнична вечеря.

Да поговорим...Да се запозная с теб.

Защо понякога си ласкава, незрима.

Защо внезапно смело, атакуваш в гръб?

 

Не знам дали съм праведна ил грешна.

Понякога ме сочат с пръст...

Дали сама си слагам и въжето,

Дали не съм и присмехулник тъп.

 

Защо цветята тук са прецъфтели,

а птиците се раждат без крила?

Остави ме песен да изпея...

С другари да кача велика планина.

 

Изпихме виното. От цигарите ми загорча.

Не искам да те съдя... Живей си на света!

Сега... със цялата Любов те моля,

не се забърквай ...с Моята Съдба!

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изпълваш сърцето ми с благодарност!
    Толкова е хубаво...
  • Браво!!! Харесва ми!
  • Усмихвай се, дори когато малко потъжиш...
    Благодарности!
  • Женоподобието от кокали?... Винаги е и съветник. А един от съветите, най-правилният, е: Да дивеем жизнено. Въпреки... Не си падам по тъгата, но ми бе хубаво и да се разтъжа. Имам си егн основание. Приветствам те.
Propuestas
: ??:??