Съдба
Поканих те на празнична вечеря.
Да поговорим...Да се запозная с теб.
Защо понякога си ласкава, незрима.
Защо внезапно смело, атакуваш в гръб?
Не знам дали съм праведна ил грешна.
Понякога ме сочат с пръст...
Дали сама си слагам и въжето,
Дали не съм и присмехулник тъп.
Защо цветята тук са прецъфтели,
а птиците се раждат без крила?
Остави ме песен да изпея...
С другари да кача велика планина.
Изпихме виното. От цигарите ми загорча.
Не искам да те съдя... Живей си на света!
Сега... със цялата Любов те моля,
не се забърквай ...с Моята Съдба!
© Василена Костова All rights reserved.
