19 jun 2007, 22:21

Съдба 

  Poesía
756 0 6

Съдба

 

Аз не съм те избирала никога

по последствия и по причини,

нито списък ми бе предоставен,

че да го хвърля и да си замина.

 

Неблагодарна обаче те мразех,

обвинявах те в грешки и страх,

не осмислях, а тъпчех и газех

и достойна за теб аз не бях.

 

А с какво бе виновна пред мен?

Не защото послушно мълчеше -

ти бе тиха през целия ден

и като сянка с лика ми вървеше.

 

Бе виновна, защото дойде

и не бях те избирала никога,

като натрапник, който сякаш краде,

а се налага със него да свикна.

 

Само малко да бях преценила,

че награда си, не зла присъда.

Колко много неща си спестила,

а аз само трябва щастлива да бъда!

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...и търпелива,но животът ни учи.
    Браво!
  • Благодаря
    BellKayo, съгласна съм с теб. Все пак, когато искаме да забравим нещо лошо, трябва да преценим дали искаме да заличим и хубавото, което е дошло и е било с него. Затова нека по-добре дадем своето "да" за щастливите моменти, вместо да губим време в прекаленото взиране в нещастието
  • Поздрав за стиха!
    Много е хубав!
    Браво,Надя!
  • Много хубав стих, Надя!
    Поздрави!
  • И на мен така... По обективни причини не ми остава много време за четене, но ще те чета, да знаеш!
  • ... ама тя ни избира, нали
    Много ми хареса стиха ти и особено финала, Наде.
Propuestas
: ??:??