Съдба
Съдба
Аз не съм те избирала никога
по последствия и по причини,
нито списък ми бе предоставен,
че да го хвърля и да си замина.
Неблагодарна обаче те мразех,
обвинявах те в грешки и страх,
не осмислях, а тъпчех и газех
и достойна за теб аз не бях.
А с какво бе виновна пред мен?
Не защото послушно мълчеше -
ти бе тиха през целия ден
и като сянка с лика ми вървеше.
Бе виновна, защото дойде
и не бях те избирала никога,
като натрапник, който сякаш краде,
а се налага със него да свикна.
Само малко да бях преценила,
че награда си, не зла присъда.
Колко много неща си спестила,
а аз само трябва щастлива да бъда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
