В един случаен ден те срещнах
и с поглед първи влюбих се във теб.
Беше мрачно, пусто и студено,
а Сърцето в миг разчупи оковите от лед.
В очите ми искрици заблестяха,
а във твоите пламна Любовта.
Птичките за нас запяха,
на небето огнено кълбо изгря.
Всичко беше тъй прекрасно,
пътеките - изпъстрени с цветя.
За кратко време аз разбрах,
че точно Ти си моята Съдба.
Малцина вярват, че я има -
обичта, която тъй влудява,
че с всеки идващ ден,
душата все по-искрено запява.

Но на този свят няма нищо съвършено.
Като че ли закон е да не си щастлив.
Изтръпва цялото ти тяло,
умира влюбеното ти сърце.
Вече нищо няма смисъл,
но напук Надеждата зове.
Моли те да станеш и да продължиш напред,
да се впуснеш срещу всичко, срещу всички...
Да бъдеш онзи, силният човек,
когото сякаш в "смъртта" си си изгубил.

И някога ти пак ще си до мен,
защото знам, че ме обичаш... повече със всеки минал ден.

28.03.2008