Съдба...
В един случаен ден те срещнах
и с поглед първи влюбих се във теб.
Беше мрачно, пусто и студено,
а Сърцето в миг разчупи оковите от лед.
В очите ми искрици заблестяха,
а във твоите пламна Любовта.
Птичките за нас запяха,
на небето огнено кълбо изгря.
Всичко беше тъй прекрасно,
пътеките - изпъстрени с цветя.
За кратко време аз разбрах,
че точно Ти си моята Съдба.
Малцина вярват, че я има -
обичта, която тъй влудява,
че с всеки идващ ден,
душата все по-искрено запява.
Но на този свят няма нищо съвършено.
Като че ли закон е да не си щастлив.
Изтръпва цялото ти тяло,
умира влюбеното ти сърце.
Вече нищо няма смисъл,
но напук Надеждата зове.
Моли те да станеш и да продължиш напред,
да се впуснеш срещу всичко, срещу всички...
Да бъдеш онзи, силният човек,
когото сякаш в "смъртта" си си изгубил.
И някога ти пак ще си до мен,
защото знам, че ме обичаш... повече със всеки минал ден.
28.03.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Някоя Всички права запазени