Mar 28, 2008, 8:32 AM

Съдба...

  Poetry » Love
578 0 1

В един случаен ден те срещнах
и с поглед първи влюбих се във теб.
Беше мрачно, пусто и студено,
а Сърцето в миг разчупи оковите от лед.
В очите ми искрици заблестяха,
а във твоите пламна Любовта.
Птичките за нас запяха,
на небето огнено кълбо изгря.
Всичко беше тъй прекрасно,
пътеките - изпъстрени с цветя.
За кратко време аз разбрах,
че точно Ти си моята Съдба.
Малцина вярват, че я има -
обичта, която тъй влудява,
че с всеки идващ ден,
душата все по-искрено запява.

Но на този свят няма нищо съвършено.
Като че ли закон е да не си щастлив.
Изтръпва цялото ти тяло,
умира влюбеното ти сърце.
Вече нищо няма смисъл,
но напук Надеждата зове.
Моли те да станеш и да продължиш напред,
да се впуснеш срещу всичко, срещу всички...
Да бъдеш онзи, силният човек,
когото сякаш в "смъртта" си си изгубил.

И някога ти пак ще си до мен,
защото знам, че ме обичаш... повече със всеки минал ден.

 

28.03.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много,много ми харесва. Само малко края се губи, след красотата на предишните редове.Но това е моето мнение и не искам да ангажирам никой с него.

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...