{YcMuBkA} (Усмивка)
101 945
15 ene 2006, 13:08

Съдба 

  Poesía
779 0 7

От раздяла нежелана толкова боли.

Понякога съдбата разделя две сродни души,

по пътища различни ги повежда.

Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.

Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба.

Пред нея е безсилна любовта.

И тъй сърцата две разделят се за цял живот,

но светъл спомен остава да блести до гроб!!!





На двама мои приятели ...


© Усмивка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, наистина съдбата понякога разделя хората. Но най- важното е да се запазят топлите спомени:" ... Светъл спомен остава да блести до гроб." Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички Наистина съм полъскана!
  • Наистина много смислен стих!Браво Гери!
  • и както винаги,ти пак си номер 1! заслужи си 6 за пореден пат!
  • Наистина много внушаващ стих.Но по въпросът дали любовта е безсилна към съдбата може да се поспори.Както и да е.Поздравления
  • Да,но само от някои преживявания остват спомени много ти благодаря! {}{}{}
  • Много е хубаво, Гери! "И тъй сърцата две разделят се за цял живот,
    но светъл спомен остава да блести до гроб!!!"..Спомените са вечни.. 6 от мен
Propuestas
: ??:??