15 ene 2006, 13:08

Съдба

  Poesía
1K 0 7

От раздяла нежелана толкова боли.

Понякога съдбата разделя две сродни души,

по пътища различни ги повежда.

Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.

Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба.

Пред нея е безсилна любовта.

И тъй сърцата две разделят се за цял живот,

но светъл спомен остава да блести до гроб!!!





На двама мои приятели ...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, наистина съдбата понякога разделя хората. Но най- важното е да се запазят топлите спомени:" ... Светъл спомен остава да блести до гроб." Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички Наистина съм полъскана!
  • Наистина много смислен стих!Браво Гери!
  • и както винаги,ти пак си номер 1! заслужи си 6 за пореден пат!
  • Наистина много внушаващ стих.Но по въпросът дали любовта е безсилна към съдбата може да се поспори.Както и да е.Поздравления

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...