15 ene 2006, 13:08

Съдба

  Poesía
1K 0 7

От раздяла нежелана толкова боли.

Понякога съдбата разделя две сродни души,

по пътища различни ги повежда.

Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.

Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба.

Пред нея е безсилна любовта.

И тъй сърцата две разделят се за цял живот,

но светъл спомен остава да блести до гроб!!!





На двама мои приятели ...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, наистина съдбата понякога разделя хората. Но най- важното е да се запазят топлите спомени:" ... Светъл спомен остава да блести до гроб." Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички Наистина съм полъскана!
  • Наистина много смислен стих!Браво Гери!
  • и както винаги,ти пак си номер 1! заслужи си 6 за пореден пат!
  • Наистина много внушаващ стих.Но по въпросът дали любовта е безсилна към съдбата може да се поспори.Както и да е.Поздравления

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...