15 янв. 2006 г., 13:08

Съдба

1K 0 7

От раздяла нежелана толкова боли.

Понякога съдбата разделя две сродни души,

по пътища различни ги повежда.

Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.

Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба.

Пред нея е безсилна любовта.

И тъй сърцата две разделят се за цял живот,

но светъл спомен остава да блести до гроб!!!





На двама мои приятели ...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, наистина съдбата понякога разделя хората. Но най- важното е да се запазят топлите спомени:" ... Светъл спомен остава да блести до гроб." Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички Наистина съм полъскана!
  • Наистина много смислен стих!Браво Гери!
  • и както винаги,ти пак си номер 1! заслужи си 6 за пореден пат!
  • Наистина много внушаващ стих.Но по въпросът дали любовта е безсилна към съдбата може да се поспори.Както и да е.Поздравления

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...