Jan 15, 2006, 1:08 PM

Съдба

  Poetry
1K 0 7

От раздяла нежелана толкова боли.

Понякога съдбата разделя две сродни души,

по пътища различни ги повежда.

Не пита за чувства,желания,мечти...Раздяла тя отрежда.

Самота дарява...Жестока понякога е таз съдба.

Пред нея е безсилна любовта.

И тъй сърцата две разделят се за цял живот,

но светъл спомен остава да блести до гроб!!!





На двама мои приятели ...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, наистина съдбата понякога разделя хората. Но най- важното е да се запазят топлите спомени:" ... Светъл спомен остава да блести до гроб." Поздрави за стиха!
  • Благодаря на всички Наистина съм полъскана!
  • Наистина много смислен стих!Браво Гери!
  • и както винаги,ти пак си номер 1! заслужи си 6 за пореден пат!
  • Наистина много внушаващ стих.Но по въпросът дали любовта е безсилна към съдбата може да се поспори.Както и да е.Поздравления

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...