17 ago 2007, 10:42

Съдба

  Poesía
1.3K 0 4
Картината пред теб разкрива
игриво, палаво хлапе
и то дори не подозира
съдбата тежка от дете.

Усмихнато и все щастливо,
със ласка майчина расте,
но пламачето, тъй игриво,
угасна в детското сърце.

Във миг съдбовен то се срещна
с тъгата в майчина душа
и болката сега посрещна,
от тежката и зла съдба.

Очите майчини подсказват -
сами са двете на света,
а то разбира без да казват:
"Баща ти - няма го сега."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...