Aug 17, 2007, 10:42 AM

Съдба

  Poetry
1.3K 0 4
Картината пред теб разкрива
игриво, палаво хлапе
и то дори не подозира
съдбата тежка от дете.

Усмихнато и все щастливо,
със ласка майчина расте,
но пламачето, тъй игриво,
угасна в детското сърце.

Във миг съдбовен то се срещна
с тъгата в майчина душа
и болката сега посрещна,
от тежката и зла съдба.

Очите майчини подсказват -
сами са двете на света,
а то разбира без да казват:
"Баща ти - няма го сега."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...