14 dic 2010, 15:01

Съдба на невъзможното 

  Poesía
490 1 1

                                        Съдба на невъзможното

В сняг потъват ти мечтите

Дълбока зима, пролет се не вижда

В "адов кръг" страдат там душите.

Тревожно поглед вперил в звездите,

стараеш се да си потребен,

от теб да имат нужда хората.

В този свят така вълшебен

усещаш само снежен полъх.

Тъга в душата, мрак в очите.

Бленувани мечти - угаснали.

Животът бавно си отива,

живееш дните, всеки миг на косъм.

Събуждат се мечтите позагаснали.

Порив се понася в необятното.

Една вълна тревожно го докосва,

превръща се в съдба на невъзможното.

София. Княжево

25.03.2004 г.

© Луиза Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла, Луиза!
    Тъжен е стихът ти...

    "Тъга в душата, мрак в очите.
    Бленувани мечти - угаснали.
    Животът бавно си отива,
    живееш дните, всеки миг на косъм."

    Много ми хареса, много силно казано!
    Поздравления!


Propuestas
: ??:??