Съдба на невъзможното

14 дек. 2010 г., 15:01

Поэзия

486 1 1

Съдба на невъзможното

В сняг потъват ти мечтите

Дълбока зима, пролет се не вижда

В "адов кръг" страдат там душите.

Тревожно поглед вперил в звездите,

стараеш се да си потребен,

от теб да имат нужда хората.

В този свят така вълшебен

усещаш само снежен полъх.

Тъга в душата, мрак в очите.

Бленувани мечти - угаснали.

Животът бавно си отива,

живееш дните, всеки миг на косъм.

Събуждат се мечтите позагаснали.

Порив се понася в необятното.

Една вълна тревожно го докосва,

превръща се в съдба на невъзможното.

София. Княжево

25.03.2004 г.