Съдба на невъзможното
Съдба на невъзможното
В сняг потъват ти мечтите
Дълбока зима, пролет се не вижда
В "адов кръг" страдат там душите.
Тревожно поглед вперил в звездите,
стараеш се да си потребен,
от теб да имат нужда хората.
В този свят така вълшебен
усещаш само снежен полъх.
Тъга в душата, мрак в очите.
Бленувани мечти - угаснали.
Животът бавно си отива,
живееш дните, всеки миг на косъм.
Събуждат се мечтите позагаснали.
Порив се понася в необятното.
Една вълна тревожно го докосва,
превръща се в съдба на невъзможното.
София. Княжево
25.03.2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луиза Любенова Всички права запазени
