10 abr 2019, 10:10

Съдба орисана

  Poesía
320 0 0

СЪДБА ОРИСАНА

 

Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице.

 

Съдба орисана е... да те чакам -
устни... докосващи мойта душа.
Клонка разцъфнала, разплакана,
окъпана в капки блестяща роса.

 

Съдба орисана е... все да те нося
под крилете си... С теб леко летя.
Отгатваш всичките ми посоки.
Постилаш пътя ми със светлина.

 

Орисана съм безкрай да те обичам.
Прекрача ли прага на вечността,
отново ще бъда твоето „мъжко момиче“,
в сърцето си носело докрай любовта.

 

08 04 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...