10.04.2019 г., 10:10

Съдба орисана

315 0 0

СЪДБА ОРИСАНА

 

Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице.

 

Съдба орисана е... да те чакам -
устни... докосващи мойта душа.
Клонка разцъфнала, разплакана,
окъпана в капки блестяща роса.

 

Съдба орисана е... все да те нося
под крилете си... С теб леко летя.
Отгатваш всичките ми посоки.
Постилаш пътя ми със светлина.

 

Орисана съм безкрай да те обичам.
Прекрача ли прага на вечността,
отново ще бъда твоето „мъжко момиче“,
в сърцето си носело докрай любовта.

 

08 04 2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...