24 mar 2013, 14:50

Съдба проклета 

  Poesía » Otra
387 0 3

Ще ги разкъсам тежките вериги

на този брулен мой до днес живот.

И през напуканите нервни диги

ще хвърля този мълчалив хомот.

 

Ще тръгна аз през равните полета

свободен по сърце и по душа.

В градина от червените лалета

аз мъката си в тях ще задуша.

 

Ще червенее залез от лалета.

Във кръв ще бъде моето сърце.

Доволна тъй съдбата ми проклета

във гроб ще скръсти мъртвите ръце.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??