Съдба проклета
Ще ги разкъсам тежките вериги
на този брулен мой до днес живот.
И през напуканите нервни диги
ще хвърля този мълчалив хомот.
Ще тръгна аз през равните полета
свободен по сърце и по душа.
В градина от червените лалета
аз мъката си в тях ще задуша.
Ще червенее залез от лалета.
Във кръв ще бъде моето сърце.
Доволна тъй съдбата ми проклета
във гроб ще скръсти мъртвите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
