24 мар. 2013 г., 14:50

Съдба проклета 

  Поэзия » Другая
385 0 3

Ще ги разкъсам тежките вериги

на този брулен мой до днес живот.

И през напуканите нервни диги

ще хвърля този мълчалив хомот.

 

Ще тръгна аз през равните полета

свободен по сърце и по душа.

В градина от червените лалета

аз мъката си в тях ще задуша.

 

Ще червенее залез от лалета.

Във кръв ще бъде моето сърце.

Доволна тъй съдбата ми проклета

във гроб ще скръсти мъртвите ръце.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??