Ще ги разкъсам тежките вериги
на този брулен мой до днес живот.
И през напуканите нервни диги
ще хвърля този мълчалив хомот.
Ще тръгна аз през равните полета
свободен по сърце и по душа.
В градина от червените лалета
аз мъката си в тях ще задуша.
Ще червенее залез от лалета.
Във кръв ще бъде моето сърце.
Доволна тъй съдбата ми проклета
във гроб ще скръсти мъртвите ръце.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
