Ще ги разкъсам тежките вериги
на този брулен мой до днес живот.
И през напуканите нервни диги
ще хвърля този мълчалив хомот.
Ще тръгна аз през равните полета
свободен по сърце и по душа.
В градина от червените лалета
аз мъката си в тях ще задуша.
Ще червенее залез от лалета.
Във кръв ще бъде моето сърце.
Доволна тъй съдбата ми проклета
във гроб ще скръсти мъртвите ръце.