Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг,
че грешки правя, тичам след миражи...
Безгрешен е един - и той е Бог,
на мен, да сбъркам, стига ми куража.
Не знам, съдба, сама си помисли,
дали е по-добре като мишоци
да търсим тъмни дупки и ъгли,
далече от житейските уроци, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse