Самодива (Вики)
535 5960
15 нояб. 2012 г., 16:08

Съдба срещу воля 

  Поэзия
1292 0 7

Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.

Под нос мърмориш вечно с укор строг,
че грешки правя, тичам след миражи...
Безгрешен е един - и той е Бог,
на мен, да сбъркам, стига ми куража.

Не знам, съдба, сама си помисли,
дали е по-добре като мишоци
да търсим тъмни дупки и ъгли,
далече от житейските уроци,
или пък да вървим по своя път.
Нима животът с бяг се управлява?!
Не ме плаши с далечното "отвъд" -
и в този свят през ада се минава.

Че можеш да ми пратиш бури - знам,
ръката ти е дълга и е близо,
но жребия човек си хвърля сам.
Ти имаш власт, съдба, аз имам избор.

Покорството не ми е по сърце.
Смирение? Отдавна си замина.
По-лек дори от птичето перце,
страхът ми се изниза през комина.

Без броня срещу теб сама стоя,
не искам нищо, милости не моля,
в най-древния конфликт да изгоря -
съдба срещу човешката ни воля.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??