Съдба срещу воля
Омръзна ми да споря с теб, съдба,
(пък и за спор днес нямам настроение).
Всесилна и всевластна си била,
пък аз - кълбо от прах и нетърпение.
Под нос мърмориш вечно с укор строг,
че грешки правя, тичам след миражи...
Безгрешен е един - и той е Бог,
на мен, да сбъркам, стига ми куража.
Не знам, съдба, сама си помисли,
дали е по-добре като мишоци
да търсим тъмни дупки и ъгли,
далече от житейските уроци,
или пък да вървим по своя път.
Нима животът с бяг се управлява?!
Не ме плаши с далечното "отвъд" -
и в този свят през ада се минава.
Че можеш да ми пратиш бури - знам,
ръката ти е дълга и е близо,
но жребия човек си хвърля сам.
Ти имаш власт, съдба, аз имам избор.
Покорството не ми е по сърце.
Смирение? Отдавна си замина.
По-лек дори от птичето перце,
страхът ми се изниза през комина.
Без броня срещу теб сама стоя,
не искам нищо, милости не моля,
в най-древния конфликт да изгоря -
съдба срещу човешката ни воля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
Поздрави!!