21 ene 2012, 19:58

Съдбата е съдба

  Poesía
923 0 18

Той не бе на война, но така се получи - на обекта пострада и остана без крак. Беше сива неделя... Точно него улучи... Днес напълни багажа в емигрантския сак. Там, в дома му го чакат, без да знаят проблема и броят часовете... Той забърсва сълзи. Инцидентът не пита колко долара взема. За минута се случва, доживотно горчи. Вече няма надежда да устрои детето, да направи ремонти и да купи кола. В емигрантското тото той изтегли билета и прокле всички власти във свойта страна. От мечтите крилати му поникнаха тръни и пробождаше остро всеки шип мисълта. Инцидентът се случи породен от безсъние. Вместо славей, в душата му гарван запя. Утре вече ще бъде заведен в регистър. С инвалидна количка той ще гази в калта. Всяко вчерашно нещо ще е утрешно нищо. Под печата ще пише с едри букви - СЪДБА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...