Съдбата е съдба
Той не бе на война, но така се получи - на обекта пострада и остана без крак. Беше сива неделя... Точно него улучи... Днес напълни багажа в емигрантския сак. Там, в дома му го чакат, без да знаят проблема и броят часовете... Той забърсва сълзи. Инцидентът не пита колко долара взема. За минута се случва, доживотно горчи. Вече няма надежда да устрои детето, да направи ремонти и да купи кола. В емигрантското тото той изтегли билета и прокле всички власти във свойта страна. От мечтите крилати му поникнаха тръни и пробождаше остро всеки шип мисълта. Инцидентът се случи породен от безсъние. Вместо славей, в душата му гарван запя. Утре вече ще бъде заведен в регистър. С инвалидна количка той ще гази в калта. Всяко вчерашно нещо ще е утрешно нищо. Под печата ще пише с едри букви - СЪДБА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
