23 mar 2010, 16:35

Съдбата на една сълза 

  Poesía » De amor
715 0 0

Тихо паднала тъма,

без ропот само тишина,

с нежна искрена сълза

изгряла само за нощта.

 

В покой душа усамотена

само тази сълза необезпокоена,

устремена  към малка едничка цел,

да бъде покорена, любовта ти надарена!

 

В капан се озовава моята сълза,

защото никой няма да я чуе или види,

сама ще пари на лицето тя

до края на света...

 

Бавно, тежко спуска се тя

по моята мъничка душа

и огън, пепел и жар

се сливат в неугасим пожар.

 

И само тишината е моят враг,

защото чувам стенания и плач,

които не са на бедни деца,

а на моята мъничка сълза...!

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??