Съдбата на една сълза

Тихо паднала тъма,

без ропот само тишина,

с нежна искрена сълза

изгряла само за нощта.

В покой душа усамотена

само тази сълза необезпокоена,

устремена  към малка едничка цел,

да бъде покорена, любовта ти надарена!

В капан се озовава моята сълза,

защото никой няма да я чуе или види,

сама ще пари на лицето тя

до края на света...

Бавно, тежко спуска се тя

по моята мъничка душа

и огън, пепел и жар

се сливат в неугасим пожар.

И само тишината е моят враг,

защото чувам стенания и плач,

които не са на бедни деца,

а на моята мъничка сълза...!