Съдбата на една сълза
914
0
0
Тихо паднала тъма,
без ропот само тишина,
с нежна искрена сълза
изгряла само за нощта.
В покой душа усамотена
само тази сълза необезпокоена,
устремена към малка едничка цел,
да бъде покорена, любовта ти надарена!
В капан се озовава моята сълза,
защото никой няма да я чуе или види,
сама ще пари на лицето тя
до края на света...
Бавно, тежко спуска се тя
по моята мъничка душа
и огън, пепел и жар
се сливат в неугасим пожар.
И само тишината е моят враг,
защото чувам стенания и плач,
които не са на бедни деца,
а на моята мъничка сълза...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
