4 sept 2007, 23:46

СЪДБАТА НА ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ

  Poesía
1.1K 0 2
Усмихвам се.
Макар да ми се плаче.
Сърцето ми пред избор се променя.

В играта губят малките играчки.
Големите играчи падат на колене.

И стъпканото цвете се изправя
под напора на пролетния вятър.

Сломеното дърво едва ли
ще се издигне над земята.

И силата на бурята минава,
но птицата остава да живее..

Усмихвам се.
И пак ще се изправя.
Отново за да оцелея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...